Истинска История: Как от 1 Опасна Грешка Получих 4 Чудесни Поуки? … (+ Техники за Справяне със Страха)

ВНИМАНИЕ

Ако отделяш само 20 минути на ден, ти гарантирам с 97% успеваемост, че за 3 месеца ще заживееш живота, който сам(а) си избереш.

Научи повече ето тук ...

Здравейте, 🙂

Казвам се Иво Игнатов и имам няколко мисии в живота си.

Във видеото ще можете да гледате набързо малка част от историята.

Абсолютно цялата случка съм описал в текста по-долу.

Историята започва от 03:40 мин.

ВИДЕО

Това е една от моите лични истории, която се случи на главния път, който преминава през парк Кайлъка в град Плевен.

Въпросната история се случи на няколкостотин метра от мястото над скалите, което се намира над двата язовира (малкия и големия).

Място, където много плевенчани обичат да се събират с приятели, да си говорят, да пият кафе, да пафкат цигарки, и да се наслаждават на прекрасната панорамна гледка.

Наблюдаването на залеза от това място е живописно.

На връщане от въпросното място по посока на града има един малко над 90 градуса завой.

След него се пада отбивката за затвора.

Какво Ми Се Случи на Това Място?

До този завой водят 2 пътя.

1. Единият идва от въпросното място с хубавата гледка.
2. Вторият е с постоянен наклон по посока на завоя, а иначе води към хижа Среброструй и разклона за селата Тученица и Радишево.

Аз много обичам да се спускам с велосипеда на всеки стръмен участък.

Харесва ми усещането за скорост и чувството на свобода.

Във въпросния случай се спускахме с „приятел“ по втория път.

Обикновено след като понабера скорост оставям велосипеда надолу по инерция.

Този път обаче продължавах да въртя здраво педалите и да набирам скорост.

Когато стигнах до този малко повече от 90 градусов завой се оказа, че от високата скорост която бях развил, не можех физически да завия кормилото на колелото си.

Физика, какво да я правиш? 🙂

Вероятно съм карал със скорост някъде между 35-42 км/час.

За част от секундата вече бях в насрещната пътна лена.

Ако от тази лента в този момент идваше автомобил най-вероятно щях да се размажа върху бронята или стъклото му. 🙁

Срещу мен в завоя има борова гора, дърво до дърво.

Единственото нещо което успях да направя, бе в последния момент да стисна и двете спирачки на колелото и да го извъртя леко, за да не се ударя директно в дърветата срещу мен.

Всичко това стана за по-малко от половин секунда.

Върху пътното платно беше пълно с борови иглички, малки камъчета, и пясък.

Велосипеда се подхлъзна и започна едно търкаляне и влачене по асфалта.

Аз върху него, той върху мен.

• Хубавите Новини Бяха:

1. Че в този момент нямаше автомобил насреща.
2. И че тялото ми спря да се въргаля и влачи, преди да съм достигнал до стволовете на дърветата.

• Лошите Новини Бяха:

1. Един болт на велосипеда се беше забил a после и излязъл от вътрешната стена на бедрото ми (много близо до коляното ми).
2. Една трета от кожата на гърба ми липсваше. (Сега се чудя дали ако не карах гол до кръста, а с тениска, щеше да ми остане повече кожа на гърба?)
3. Кожата от вътрешната страна на дланта ми, която започва от малешката ми, стига до китката ми и после под г-образен ъгъл стига до палеца ми беше скъсана, все едно е срязана.

Отдолу под кожата на дланта ми на сели 3 см. навътре в посока на показалеца се бе напълнило с пръст, пясък, камъчета, и борови иглички.

Кръвта, която бавно и постоянно се стичаше образуваше с тези неща една гъста и лепкава слуз.

Доста неприятна гледка. Усещането беше силно парещо и болезнено и на дланта ми, и на гърба ми, и в бедрото ми. 🙁

Не знаех кое по-напред ме боли, защото болката беше динамична и се местеше и прехвърляше между различните части на тялото ми.

Лявата ми длан постоянно трепереше от хилядите засегнати и разкъсани нервни окончания.

Как Продължава Историята?

Когато човека с който карах ме настигана, го помолих да изправи нагоре дръжката на лявата спирачка и скоростите на велосипеда, защото се бяха огънали надолу.

Допреди да падна мъжа с мен се държеше абсолютно спокойно.

Тръгнахме да се прибираме, а лявата ми длан продължаваше да трепери и да пуска капки кръв върху асфалта на всеки няколко метра.

Едвам я държах леко допряна до ръкохватката на кормилото.

Изведнъж човека, който бе с мен, започна да кара доста бързо и нервно.

Обясних му, че ми е невъзможно да карам с такова темпо в моето състояние.

Той обаче се оправда, че имал нещо за вършене и затова бързал.

Изпитах доста негативни чувства към малоумното му отношение в този момент.

Допреди 2 минути го даваше айляк и нямаше зор за никъде, а сега изведнъж се разбързал все едно всеки момент ще свърши света.

Тотална липса на емпатия и разбиране от негова страна. 🙁

Не знам дали повече ме болеше от десетките поражения върху тялото ми или от отношението му.

За мен е абсолютно нереално до някой да има човек в тежко физическо положение (който има десетки рани по себе си), а той да го изостави с измислени оправдания.

• По-късно се замислих: Как е възможно това?

Единственото за което се сетих е че този „приятел“ вероятно се страхува от кръвта.

Този човек е български военен и ако се наложи би трябвало да се сражава и да воюва, за да пази семейството си, родината си, и всички останали хора.

Смях 🙂

Няколко години по-късно видях, как трепери долната му челюст, докато го чакахме да ни снима на един планински връх, който бяхме изкачили група от 4-5 приятели.

Ръцете и брадичката му трепереха, защото до нас се бяха приближили да ни разгледат от любопитство стадо от 10-12 полудиви планински коне.

Да не се случва на никой да е високо в планината или навътре в океана насаме само с такъв човек до себе си.

И тук не говорим за малко момче, а за „мъж“, който наближава 40-те години.

• Можете Ли Да Си Го Представите Това?

Много е важно всеки човек малко по малко да преодолява собствените си страхове.

Защо?

Защото ако не го прави, се превръща в … (вие попълнете!)

Какво Направих Като Се Прибрах в Дома Си?

Личния ми опит и историите на близки и познати са ме научили да не вярвам на докторите.

Уважавам много малка част от тях.

За мен повечето сред тях са просто търговски представители на фармацевтичните компании, а не истински лечители. 🙁

Затова реших, че ще се справя сам с раните си.

След като се прибрах, влязох под душа и се накиснах за около 15-20 минути.

Не можех да пусна топла вода, защото ужасно ме болеше навсякъде.

При студена вода също не се чувствах комфортно.

Поливах се с хладка вода. Тя бе що-годе търпима.

Водната струя на душа почисти кожата на гърба ми и тази 1/3 част от живо оголено месо отдолу (която бе останала без кожа).

Кожата от вътрешната страна на лявата ми длан леко подпухна от водата.

Трябваше някак да извадя и почистя всичките тези камъчета, пясък, борови иглички, и кървава кал (слуз).

Взех малката ножичка със закривени върхове (тази с която си махам косъмчетата от носа) и започнах да изрязвам кожата на треперещата ми лява длан.

Доста неприятно и болезнено изживяване. 🙁

На моменти спирах за повече от минута, защото и болката и гледката, какво правя, парализираха временно психиката ми.

Изчаквах претръпването, а после продължавах.

Отне ми доста време за да изчистя месото на дланта си.

…

А днес?

Днес все още се спускам здравата с велосипеда по надолнищата, но специално този завой го взимам само с около 20 км/час. 🙂

Какви Са Уроците от Тази Поучителна История?

• Поука 1:

Не повишавайте скоростта преди завои, дори и когато познавате много добре пътя!

• Поука 2:

Избягвайте да преодолявате страховете си чрез силна скорост, освен ако не сте супер-добре подготвени и осъзнати за това, което правите!

• Поука 3:

Поемайте ВИНАГИ отговорност за действията си, и се учете и от успехите и от неуспехите си!

• Поука 4:

Не разчитайте много-много на български военни!

Защо?

Защото някои от тях се страхуват от кръв, че дори и от кончета.

Чудя се, как ли ги избират в тази наша българска армия?

1. А вие какво научихте от тази лична история?
2. Имали ли сте подобни изживявания?

Споделете ги в коментарите по-долу!