Здравейте, 🙂
Пиша тези редове защото вчера завърших прочитането на една книжка.
Поредната книга, която много ми хареса.
Името и е “Полетът на Орела” а автора й е българин. Казва се Иво Топалов.
В книгата се разказва за едно момче тръгнало да търси себе си, тръгнало да търси щастието и истината.
Много леко и приятно четиво и едновремено с това изпълнено с много мъдрост, с много осъзнатост.
Доста моменти от книгата ме грабваха, но един определен параграф ми направи голямо впечатление.
Впечатли ме начина на описване на нещата. Право в целта, точно както аз обичам.
- Ще споделя с вас този параграф. Намира се на страница 33. Ето го:
Другото, което направи впечатление на Момчето, бяха хората, с които се срещаха по пивниците. Дълго време Момчето не можеше да разбере какво е различното в тях, докато един ден не го осъзна внезапно. Всички те бързаха да избягат от реалността.
Уж излизаха заедно в една компания, но отиваха на места, където е твърде шумно – до такава степен, че бе невъзможно да си говорят, освен ако не искаха да си крещят. Уж бяха заедно, но почти не можеха да общуват.
Сякаш искаха да са заедно, понеже ги беше страх да останат сами, но в същото време не им бе приятно да слушат познатите изтъркани истории, както и да гледат все същтите пиянски изпълнения.
И все пак, като излизаха заедно, те си създаваха илюзията за близост, а това ги караше да се чувстват в безопастност.
Можем много да говорим за лицемерните хора, но всъщност това неприятно поведение винаги е в следствие на страх. Страхът да бъдат себе си, страхът да останат сами.
Защо Хората Се Страхуват Да Останат Сами?
Да бъдеш сам със собствените си мисли, емоции, чувства, действия или бездействия, е едно от най-прекрасните неща, което може да бъде изживяно.
Да бъдеш себе си в покой, хармония и сила, за да създаваш собствената си духовна и физическа реалност.
Да поемеш отговорност за всичко, което създаваш, е уникален дар.
Друга причина за лицемерието е едно от разклоненията на страха – притеснението.
Притеснението от това, какво щели да кажат другите хора.
- Какво щели да си помислят?
Не разбирам това поведение. Не разбирам тази слабост. Да поразсъждаваме.
На тази планета живеят около 7 000 000 000 човека.
Наистина ли някой вярва, че може да контролира и да се съобрази с това, какво евентуално ще си помислят или какво могат да кажат за него толкова много хора?
Наистина ли някой е толкова неосъзнат и прави сметки, че може да контролира мислите на всички хора?
Мисля, че отговора все още е Да.
Вижте новините, църквите, корпорациите, политиците – безочливо лицемерие.
И тези лицемерни приятели не са станали такива в последствие на един по-късен етап от живота си.
Те сами са се изградили такива. Имали са избор и още имат, но те са избрали страха.
Твърде вероятно е и те да са “тръгнали от приятелските компании” по кръчмите.
В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.
Леонардо да Винчи
Аз мисля, че лицемерието е проявление на крайна неосъзнатост.
Е, хайде стига толкова мисли за лицемерните хора. Не заслужават повече нашият фокус.
В тази книга нещата са много достъпно описани.
Ако сте чели “Алхимикът” на Паулу Коелю и ви е харесала, то тогава има огромна вероятност и това книжле да ви допадне.
Аз я прочетох с удоволствие и с още по-голямо удоволствие я добавих в Препоръчани Тук.
Нека бъдем себе си. Така или иначе, не можем, а и няма смисъл да се правим на други.
Бъдете Щастливи 🙂
- Сподели Първи тази страница с твоите приятели в Интернет сега ... 🙂
Leave a Reply